Какаото, което порасна в Англия

Плочка шоколад, направена изцяло от британски съставки. Какао, отгледано в оранжерия в Бъркшир. Ферментация, сушене и обработка, без да се напуска пределите на Обединеното кралство. Звучи като експеримент от друга епоха, но се случи през август 2026 г. в Университета в Рединг.

Последният път, когато някой е направил подобно нещо, е 1932 г. Тогава Rowntree's подарява на шестгодишната принцеса Елизабет плочка от какао, отгледано в оранжерия в Йорк. Оттогава британският шоколадов пазар, който днес струва 10,4 милиарда паунда, разчита изцяло на внос от Бразилия, Бали, Западна Африка.

Защо това има значение за София

България е в същата позиция. Страната внася почти целия шоколад и какаови продукти, които консумира. Според данни от 2025 г. вносът на шоколад и какаови продукти в България възлиза на над 411 милиона долара годишно, като Германия държи над 37% от пазара. Цените на какаото скочиха с близо 24% само за една година.

Това не е просто статистика. Всяка плочка bean-to-bar шоколад в София зависи от веригата на доставки, която започва хиляди километри оттук. Когато климатичните промени удрят реколтата в Кот д'Ивоар или Гана, цената на какаото в Европа се покачва. Когато болести унищожават плантации, производителите тук усещат последствията.

Маха Хан и шоколадът от Бъркшир

Маха Хан е магистрант по продоволствена сигурност в Университета в Рединг. Тя реши да направи плочка шоколад, използвайки какао от университетския Международен център за карантина на какао (International Cocoa Quarantine Centre, ICQC). Центърът съществува от 1985 г. и съхранява над 300 сорта какаови растения в климатизирани оранжерии.

Защо в Англия? Защото студеният климат означава, че няма местни вредители и болести по какаото. Растенията прекарват две години в карантина, преди резници от тях да бъдат изпратени към изследователски институти по света. Центърът обработва 97% от международния трансфер на какаов растителен материал.

Хан събра какаовите зърна, ферментира ги в продължение на седем до десет дни, изсуши ги на слънце (лятото в Англия беше топло), след което ги изпече, смля и смеси с британско мляко и захар. Резултатът: Reading 100 Chocolate Bar, кръстена на стогодишнината на университета.

„Това е невероятно количество работа. Но исках да покажа колко труд стои зад шоколада, който ядем, и колко важно е да защитим какаовите фермери и общности по света."

Маха Хан, магистрант по продоволствена сигурност

Изследователската инфраструктура като модел

Историята не е за носталгия. Тя е за това какво означава да имаш изследователска инфраструктура, която може да реагира на криза.

Какаовата индустрия губи между 30 и 40% от реколтата си заради вредители, болести и климатични промени. Центърът в Рединг съхранява генетично разнообразие, което може да помогне на фермерите да отглеждат по-устойчиви сортове. Това не е заместител на тропическото производство, а допълнение към него.

Целта не е изолация, а стратегическа диверсификация. Инвестиции в изследвания, които намаляват зависимостта от единични региони.

Какво правят в София

В София разговорът за произхода на какаото вече се води. Flow Cacao е семейна пекарна за какао, която работи със single-origin зърна от Централна Америка и Карибите. Те познават фермите, от които идва какаото, и обработват зърната на малки партиди в София.

Това е ценен модел: директни връзки с производители, прозрачност във веригата на доставки, внимание към качеството. Но той все още зависи изцяло от тропическо производство. Британският експеримент поставя различен въпрос: какво би станало, ако европейските градове инвестират в регионална изследователска инфраструктура, която допълва съществуващите вериги?

Не става дума за отглеждане на какао в България. Става дума за принципа: местни изследвания плюс крафт производство равно на устойчивост.

Какво да запомним

Какво би станало, ако София имаше подобен изследователски център за култура или съставка, която ни е важна? Не непременно какао, а нещо друго, което е уязвимо на климатични промени и зависи от внос.

Плочката от Рединг е доказателство за концепция. Тя показва, че европейските градове могат да преосмислят откъде идва храната им. Сладостта е във възможността, не само във вкуса.