Две хектара в Манаби, един билет до Париж

Плочката тежи 70 г. и съдържа 75% какао. Опаковката е проста, без лъскави надписи. Зад нея стоят четири поколения, две хектара земя в провинция Манаби, Еквадор, и една жена, която реши да не продава зърната си на прекупвачи.

Росио Солорсано отглежда какао в общността Ла Пита, близо до Портовиехо. Фермата е наследство от прадядовците ѝ. Дълги години какаото се превръщаше в домашен шоколад за семейството. Сега, според El Diario, тя носи продуктите си до Париж.

В София крафт шоколадът и specialty какаото все още са нишови категории. Повечето хора познават какаото от супермаркета, не от произхода. Затова историята на Росио поставя въпрос, който засяга и българските производители: какво е нужно, за да стигне един малък занаятчия до европейски пазар?

От домашна рецепта до регистрирана марка

Росио не е започнала с бизнес план. Започнала е с това, което знае: как се бере какаовата шушулка, как се ферментират зърната, как се сушат на слънце. Тези знания е наследила от баща си, който на 89 години все още се гордее, че дъщеря му работи земята.

Преломът идва по време на пандемията. Росио се връща във фермата и започва да изследва какаото отвъд шоколада. Според Световната продоволствена програма, тя открива, че от един плод може да извлече много повече: от пулпата прави брашно, от черупките прави опаковки за желета, от мукилага (сладката част, която повечето изхвърлят) прави сладко и сладолед.

Резултатът е Kong' Legacy, марка с регистриран санитарен номер, която продава плочки с 75% какао и печени какаови зърна (nibs). Шоколадът носи 30% от приходите ѝ. Останалото идва от екотуризъм и преживявания на фермата.

Пътят до Париж

Росио не е стигнала до Франция случайно. Участвала е в програмата SheCan на Световната продоволствена програма, която обучава жени фермери на финансово планиране и достъп до кредити. Там е научила да изчислява колко струва производството и колко трябва да генерира, за да расте.

Спечелила е награда за „Най-добър зелен бизнес" на панаира за предприемачество в Манаби. Мечтае да изнася продуктите си от повече от пет години.

Конкретните детайли за парижкия пазар не са публични. Може да става дума за участие в панаир, директна продажба или партньорство с дистрибутор. Важното е друго: тя е изградила продукт с история, проследимост и качество, които европейските specialty купувачи търсят.

Какво означава това за български производители

Еквадор е един от най-големите износители на fine flavour какао в света. България няма какаови дървета. Но принципите, които Росио прилага, са преносими.

Печат какаови зърна на малки партиди, правят церемониално какао и шоколад за пиене с ясен произход. Моделът е същият: историята на зърното е неразделна от продукта.

Това, което Росио показва, е че размерът на фермата не определя достъпа до пазара. Две хектара в Портовиехо могат да стигнат до Париж, ако зад тях стои ясна идентичност, документирано качество и упоритост.

Процесът като продукт

Фермата на Росио работи като агролесовъдна система. Какаото расте заедно с банани, портокали, лимони и авокадо. Това не е маркетингов ход, а практика, която подобрява почвата и намалява риска от монокултура.

Тя не продава само шоколад. Продава достъп до процеса: посетителите могат да видят как се отглежда, обработва и трансформира какаото. Това е модел, който specialty кафе сцената познава добре. Сега го виждаме и в какаото.

Въпросът за българските занаятчии не е дали могат да отгледат какао. Въпросът е дали могат да изградят същата връзка между суровина, процес и краен продукт, каквато Росио е изградила. И дали европейските купувачи ще ги чуят.

Росио е доказателство, че ще ги чуят. Стига да имат какво да кажат.