Киото показва как занаятът може да расте, без да се губи
Read in English
1200 години нишкинско тъкане стоят зад Масатака Хосоо, дванадесето поколение начело на текстилната компания Hosoo. През март 2026 г. компанията пуска нова мъжка линия дрехи от коноп. „Истинската сила на традицията е в устойчивостта ѝ: да се развива заедно с новото, вместо да бъде счупена от него", казва Хосоо пред Monocle.[1]
Това изречение би могло да виси на стената на всяка софийска работилница, пекарна за кафе или керамично ателие. Защото въпросът, който Киото решава в момента, е същият, който стои пред крафт сцената в София: как да растеш, да привличаш внимание и инвестиции, без да се превърнеш в музей на самия себе си?
Материалът като философия
Hosoo Men стартира с девет модела: ризи, панталони с двойни плисета, роба с качулка. Всичко е от коноп, всяко парче излиза в тираж между 10 и 50 броя. Дизайнът е на Рютаро Киши, бивш от Rainmaker Kyoto. Според WWD,[2] колекцията е част от инициатива за възраждане на конопа, материал с 10 000 години история в Япония.
„Има култура на използване на нещата отвъд живота на един човек. Това е философия, която искаме да пренесем в света на модата."Масатака Хосоо
Тази философия на умишлена оскъдност и грижа за материала има паралел в софийската specialty кафе сцена. Blue Bag Specialty Coffee[3] работи с проверени ферми и зърна, събрани в пиковата фаза на зрялост, в малки партиди. Същият принцип, който Хосоо прилага към конопа, роустърите прилагат към зеленото кафе: произходът и процесът определят стойността, не само крайният продукт.
Когато силозите паднат
Рьо Сузуки е галерист, антиквар и архитект. Галерията му Kankakari се намира в столетна machiya (традиционна дървена градска къща) по пътя към светилището Кенкун. Миналата година я разширява с ателие, пълно с предмети от различни континенти и епохи.
„Мисля за такива сгради като minka, народни къщи, места за обикновени хора, които притежават местен характер, роден от земята. Използването на естествени материали ги прави живи."Рьо Сузуки
Сузуки не спира до галерията. Работи с готвача Такатомо Изуми по реновацията на 150-годишна сграда, превърната в ресторант Mube. Изуми, на 41 години, идва от Шига и е учил в най-добрите традиционни заведения на Киото. Ресторантът отваря през и за по-малко от година получава звезда Мишлен.
„Днес толкова много washoku (японска кухня) се усеща като разкош. Искам да я върна към същността ѝ: идеята за храната като подхранване."Такатомо Изуми
Хосоо помни времето, когато такива срещи не се случваха:[1]
„В миналото имаше малко взаимодействие между различните области; всичко беше в силози. Киото беше далеч по-консервативен, но докато историята и културата на града се сливат с нови форми на творчество, усещам, че бъдещето се оформя."Масатака Хосоо
Софийската крафт сцена е подобно фрагментирана. Роустърите рядко работят с керамиците. Текстилните ателиета не се пресичат с пекарните. Всеки занаят си има своята общност, но общностите рядко се срещат.
Туризмът като гориво, не като заплаха
Киото посреща 62,79 милиона посетители през 2025 г.,[4] за първи път надхвърляйки 60 милиона. Разходите на туристите достигат рекордните 2,05 трилиона йени (около 12,6 милиарда долара). Това не е унищожило занаятчийската култура на града. Напротив, финансирало е нейното разширяване.
The Imperial Hotel отваря 55-стаен клон в историческия театър Ясака Кайкан в Гион през март.
Capella Kyoto, проектиран от Кенго Кума, се вписва в квартала Миягава-чо, черпейки вдъхновение от традиционните градски къщи. Британският бранд Studio Nicholson превръща бивша работилница за благородни метали в минималистичен магазин.
Всяко от тези пространства е реновирано с уважение към наследството. Не се изтрива историята, за да се построи нещо ново. Историята се интегрира.
Бавната трансформация
Сузуки описва работата си по machiya като „постепенен процес" заедно с местни дърводелци и занаятчии. Изуми избира сезонни продукти от цяла Япония и ги съживява с ферментации и подправки: narezushi (предшественик на съвременното суши), супа от лечебни гъби, пъстърва Biwa, мариновани в оризови трици.
Това е методът, не само философията: модернизация, която не изтрива, а запазва текстурата на времето.
Хосоо говори за платове, които надживяват собственика си. В Киото същото важи и за сградите: столетната machiya на Сузуки и 150-годишната къща, в която Изуми готви, не са превърнати в експонати - в тях всеки ден се работи.
Източници
- Monocle: How Kyoto is establishing a fresh creative voice
- WWD: Japanese Textile Firm Hosoo Launches 1st Menswear Capsule
- Blue Bag Specialty Coffee
- Nippon.com: Kyoto Tourism Data 2025
Често задавани въпроси
Q: Какво е Hosoo Men и защо е важно за крафт културата?
A: Hosoo Men е първата мъжка линия дрехи на 336-годишната текстилна компания Hosoo от Киото, пусната през март 2026 г. Колекцията включва 9 модела от коноп в тиражи от 10 до 50 броя. Важна е, защото демонстрира как традиционен занаят може да се разшири в нова категория, без да загуби философията си за качество и дълготрайност.
Q: Колко туристи посещават Киото и как това влияе на занаятчийската сцена?
A: През 2025 г. Киото посреща рекордните 62,79 милиона посетители, а туристическите разходи достигат 2,05 трилиона йени (около 12,6 милиарда долара). Вместо да унищожи занаятчийската култура, този поток финансира нови проекти: реновации на исторически сгради, отваряне на галерии и ресторанти, които интегрират традиция и съвременност.
Q: Какъв урок може да извлече София от модела на Киото?
A: Основният урок е преодоляването на „силозите" между различните занаяти. В Киото архитекти, готвачи, галеристи и текстилни майстори работят заедно по общи проекти. Софийската крафт сцена е подобно фрагментирана, а сътрудничеството между роустъри, керамици и дизайнери би могло да създаде по-видима и устойчива екосистема.
Артизанът
Често задавани въпроси
Какво е Hosoo Men и защо е важно за крафт културата?
Hosoo Men е първата мъжка линия дрехи на 336-годишната текстилна компания Hosoo от Киото, пусната през март 2026 г. Колекцията включва 9 модела от коноп в тиражи от 10 до 50 броя. Важна е, защото демонстрира как традиционен занаят може да се разшири в нова категория, без да загуби философията си за качество и дълготрайност.
Колко туристи посещават Киото и как това влияе на занаятчийската сцена?
През 2025 г. Киото посреща рекордните 62,79 милиона посетители, а туристическите разходи достигат 2,05 трилиона йени (около 12,6 милиарда долара). Вместо да унищожи занаятчийската култура, този поток финансира нови проекти: реновации на исторически сгради, отваряне на галерии и ресторанти, които интегрират традиция и съвременност.
Какъв урок може да извлече София от модела на Киото?
Основният урок е преодоляването на „силозите" между различните занаяти. В Киото архитекти, готвачи, галеристи и текстилни майстори работят заедно по общи проекти. Софийската крафт сцена е подобно фрагментирана, а сътрудничеството между роустъри, керамици и дизайнери би могло да създаде по-видима и устойчива екосистема.