4. От Осло до София до Мексико Сити: кратка история на AeroPress шампионата

Хората обичат произходите да са величествени. Империи, основани от вълчици, религии, започнали в пещери. AeroPress шампионатът започва с няколко души в Осло, които варят кафе на пластмасова тръба и спорят коя чаша е по-добра. Намирам това за най-успокояващата история за произход, която съм чувал, защото за първи път не се чувствам недостоен за нея.

Осло, 2008

Форматът се ражда в кафенето на Тим Венделбо. Без листове за оценка. Без точки за презентация. Без съдийски език отвъд предпочитанието. Просто чаши и въпросът коя е по-добра, зададен от хора, които очевидно са нямали какво друго да правят в онзи следобед, и слава богу.

Самото устройство е почти обида към кафе културата: пластмасов цилиндър, бутало, хартиен филтър, нищо, което да изглежда скъпо или свещено. Прилича на нещо, което лекарят ви показва преди неприятна процедура. Може би точно затова първото състезание не се е опитвало да бъде церемония. Трябва ви маса, вода, кафе, трима души с лъжички и готовност да загубите пред приятели. Последното имам в изобилие.

Как се разпространява една проста идея

Рехавата структура се разпространи, защото е лесна за провеждане и лесна за разбиране. По данни на Daily Coffee News миналия сезон веригата е обхванала близо 8000 състезатели в 68 държави. Цифрата обяснява защо форматът е оцелял. Не му трябва тежък франчайз модел или централна власт, която контролира всяко национално издание. Местни организатори могат да бъдат домакини. Местни общности могат да оформят събитието. Ядрото остава стабилно: сляпа дегустация, двубои, просто придвижване напред. Текстурата се променя от град на град, като акцентът на роднина, който е живял в чужбина.

София, шесто издание

Тук това означава, че събитието отразява местната сцена: кой организира, кое кафе е избрано, кой идва да се състезава, как реагира публиката.

Тази година домакин за първи път беше Кафе асоциация България, кафето подбра DABOV Specialty Coffee, а на масата застанаха 25 души. В друга държава залата, темпото и социалната енергия може да усещат различно. Форматът държи, защото централният въпрос остава същият: коя чаша? Това е въпрос, на който дори аз мога да отговоря, макар и погрешно.

Победи Велимир Куцаров, на първото си участие. Споменавам го с възхищение и с лека завист, каквато изпитвам към всеки, който е направил нещо от първия път.

Мексико Сити, 6 декември

Куцаров заминава за световния AeroPress шампионат в Мексико Сити на 6 декември. Събитието е във Frontón Bucareli в Colonia Centro и е структурирано като целодневен кафе фестивал с дегустации и Roasters Village с 12 пекарни и над 30 кафета. Световният финал вече не е само състезание. Той е повод град и индустрия да се съберат около една маса, а състезанието е сърцевината, не цялото тяло. Аз бих отишъл само заради Roasters Village и бих се прибрал преди финала, за да не преживявам напрежението, но това говори за мен, не за формата.

По информация на GoGuide пътните разходи на националния шампион, включително полети, хотел и трансфери, се покриват от организатори и партньори. Тази практична подробност държи пътя от национална победа до световна сцена материално отворен. Състезател от София не трябва да има спонсор или спестявания, за да застане срещу победителите от 67 други държави. Трябва му само чашата, която вече веднъж е спечелила. Не лесен път. Но отворен, което е повече, отколкото мога да кажа за повечето пътища, по които съм тръгвал.

Моралът, доколкото има такъв

Един човек, едно кафе, една пластмасова тръба. И билет до Мексико. Ако това не е доказателство, че простите идеи пътуват по-далеч от сложните, не знам какво е. Аз самият съм сложна идея и рядко стигам по-далеч от кухнята.