Когато баща и дъщеря решат да спасят вкус, който изчезва

Буркан с мариновани зеленчуци не изглежда като нещо, което може да промени живота ти. Но за Алан Йео, 68-годишен пенсиониран медик от Малайзия, точно това се случва. След десетилетия в здравеопазването и петролната индустрия, той се връща към нещо, научено като дете в кухнята на майка си: как да превърнеш непродадените зеленчуци в нещо, което издържа месеци и носи вкус на дом.

В България познаваме този импулс. Консервирането и ферментацията са част от балканската идентичност по начин, който е трудно да се обясни на някой, който не е израснал с него. Туршията, лютеницата, киселото зеле. Докато у нас тези традиции често остават в семейството, в Югоизточна Азия хора като Алан ги превръщат в бизнес, без да губят душата им.

От медицина към маринати

Алан не е учил готварство. Кариерата му започва като медицински асистент, после преминава в петролната индустрия, където отговаря за хранителната хигиена на офшорна платформа. Там разменя рецепти с екипажа, но мечтата за собствено място остава отложена.

„Винаги съм искал да осъществя детската си мечта да работя в хранителния бизнес. След пенсионирането си помислих: защо не?"

Алан Йео, основател на Pick A Pickle

Вдъхновението идва от гарнитурата: когато приятели идват на вечеря, Алан прави домашни туршии. „Чичо, това може да се продава!", казват му. Разказва той пред The Edge.

През 2022 г. той и дъщеря му Одри основават Pick A Pickle като домашен проект. Четири години по-късно това „хоби" произвежда над 1000 буркана месечно.

70% ръчна работа, 90% по-малко сол

Традиционните теочу техники за консервиране разчитат на високо съдържание на натрий. Алан избира друг път: използва хладилника като консервант и намалява солта с 90%. Резултатът оставя място за експерименти. Маринованата горчива тиквичка се комбинира с мащерка, лимон и годжи бери.

Производството е нараснало, но 70% от процеса все още се извършва на ръка. „Ако се преместим в истинско производствено помещение, ще мога да поръчвам буркани директно. Това е целта ни", казва Алан. Сертификатите и по-голямото пространство означават повече продукция и достъп до международни пазари.

Вкусове, които изчезват

Pick A Pickle не просто продава туршии. Алан възражда jeruk kedondong, традиционно лакомство, което младото поколение почти не познава. Адаптира рецепта за sambal hitam Pahang, за да могат хора с бъбречни проблеми да го консумират. Повечето продукти са подходящи за вегетарианци.

„Вече имаме фен клуб", усмихва се Алан. Редовни клиенти поръчват по 10 буркана чесън наведнъж. Сингапурци съобразяват командировките си с доставките. Чужденци от Хонконг и САЩ питат дали може да им се изпрати пържена солена ряпа.

В Instagram двамата споделят рецепти и сътрудничат с местни пекарни за съвместни продукти.

Храната като език на любовта

Алан е научил да маринова от майка си в Пекан, Паханг, където непродадените зеленчуци от бакалията на баща му се превръщали в туршии по теочу традиция. Одри е израснала с ястия, които смесват китайски и малайски влияния: супа от папая с аншоа, месо с чили и местни подправки.

„Храната наистина е нашият език на любовта. Баща ми и братята и сестрите му могат да прекарат цял ден в разговори какво да ядат и откъде да го вземат."

Одри Йео

В България туршията е повече от гарнитура. Тя е начин да се запази лятото за зимата, да се покаже грижа. Когато някой ти даде буркан домашни туршии, това не е просто храна. Това е време, внимание, традиция.

А когато времето позволява, Алан все още готви у дома. Децата поръчват любимите си ястия, а той се отдава на готвенето без бързане. Защото след цял ден в работилницата, готвенето вече е лукс.