Когато фермерът решава кой да влезе в двора

Пластмасова бутилка, дълга пръчка и ръце, които знаят какво правят. Хулия Алсира Росо, туроператор от Колумбия, научи как се берат сливи в департамента Атлантико, на карибското крайбрежие. Не от ръководство, не от видео. От жената, която отглежда дърветата.

Това е моментът, в който туризмът престава да бъде наблюдение и става участие. И точно този модел заслужава внимание в България, където селските райони се изпразват, а традиционните занаяти губят икономическа логика.

Какво се случи в Атлантико

Проектът TUI Field To Fork Atlántico Colombia, финансиран от Фондация TUI и изпълнен от Slow Food съвместно с местната организация Corporación Sabores & Saberes, не започна с въпроса „как да привлечем туристи". Започна с въпроса „какво вече съществува тук и как да го укрепим".

Числата: 1000 кв. м. възстановени чрез агроекологични практики. 386 души от 256 семейства. 67 семейни производствени единици. 10 общностни инициативи. 60 обучителни сесии по агроекология, хранителен суверенитет, наследство, ценообразуване и дизайн на преживявания.

Туризмът дойде след това, като допълнителен приход, а не като основна цел.

Директните продажби като мост

Единадесет събития за директна продажба под името „Mercado de la Tradición" (Пазар на традицията) свързаха производители и потребители лице в лице. Купувачите можеха да питат неща, които етикетът никога не казва: как е отгледан този плод, кога е прибран, как се приготвя.

За производителите това е обратна връзка от пазара, достойнство и възможност да обяснят работата си. За купувачите е достъп до история, която стои зад вкуса.

„Аз съм туроператор, затова исках да позная цялото преживяване."

Хулия Алсира Росо, управител на Interdestinos de Colombia

Тя участва в работилница по резбоване на тотуми (изсушени тикви, използвани като съдове) и подчертава значението на съюзите: „Гидът, превозвачът, търговецът, този, който промотира дестинацията. Тази връзка укрепва много."

Но добавя и предупреждение: „Както всичко, ако не се промотира, не се продава."

В България Flow Cacao работи по сходен модел: семейна пекарна за какао в София, която използва single-origin зърна от Централна Америка и Карибите, обработени минимално и в малки партиди. Директната връзка между производител и потребител е същата логика, само че приложена към шоколад вместо към сливи.

Пилотни преживявания като лаборатории

Двадесет пилотни туристически преживявания с 24 семейства от 22 производствени единици. 180 посетители: 171 от Колумбия, 9 от чужбина. Разходки из ферми, кулинарни работилници, услуги с храна и напитки.

Целта не беше мащабиране. Целта беше обратна връзка и корекция.

Хулия препоръчва посетителите да участват по-активно, например в приготвянето на сладкиши или сладко от сливи. И отбелязва, че инфраструктурата (кухни, съоръжения) трябва да се подобри, преди предложенията да се разширят.

Това е общностно водена итерация, не спуснат отгоре план.

Обучението като истинско наследство

50 участваха активно. 21 получиха сертификат. 23 координационни срещи с институции от туризма, образованието, културата и медиите.

Инфраструктурата за продължаващи, общностно водени инициативи е по-важна от еднократните посещения.

Проектът не успя да формализира постоянен „Mercado de la Tierra" (Earth Market по модела на Slow Food) в рамките на срока си. Това е важно да се каже, защото показва реалистичните граници на подобни инициативи.

Какво означава това за България

Селските райони в Родопите, Пирин, Дунавската равнина се изправят пред сходни предизвикателства: младите хора заминават, традиционните култури и занаяти губят икономическа жизнеспособност, а изкушението е или да се индустриализира, или да се превърне наследството в плитко „фолклорно преживяване" за градски посетители.

Колумбийският модел показва алтернатива: какво би станало, ако българските сиренари, пчелари и тъкачи можеха да продават директно на потребители И да приемат малки групи учещи се, при условия, които те определят?

Това не е ново. Това е връщане към начина, по който знанието винаги се е предавало.

Фондация Pendara работи в тази посока от години, подкрепяйки фермерски пазари и местни производители в Северна България. Фондация „Америка за България" финансира 20 проекта за агротуризъм в Дунавската равнина през 2021-2022 г.

Какво да запомним

Въпросът, който остава отворен, не е колко хора ще посетят тези инициативи. Въпросът е как тези посещения могат да помогнат за поддържането на културите, занаятите и кухните, които им придават смисъл.

Стойността на едно семе, една рецепта или едно умение не зависи от това дали ще пристигне посетител. Но ако посетителите идват при условията на общността, всички печелят.