Магазин, работилница, общност: лисабонският модел, който София още няма

Хартията има тежест. Не само физическа, а онази, която усещаш, когато прелистваш тетрадка с ръчно шити листа или държиш плочка от letterpress печат, където мастилото е оставило лек релеф върху повърхността. В лисабонския квартал Байша, на адрес Rua do Crucifixo 32, това усещане е превърнато в бизнес модел.

O'Momento отвори врати през 2024 г. като хибрид между магазин, споделено работно пространство и действаща печатница. Съоснователите Жоао Коста и Клаудия Баета години наред са управлявали печатно студио в същия квартал. Когато съседният магазин се освободил, решението дошло бързо.

„Идеята се роди от споделеното удоволствие и радост да работиш с печат, дизайн и хартия."

Жоао Коста, съосновател на O'Momento

Празнината в София

В България крафт културата съществува, но разпръсната. Има майстори книговезци като Калин и Иво Даскалови от ателие Stopan, които създават ръчно подвързани книги с кожени корици и сребърни закопчалки. Има letterpress ентусиасти, има производители на ръчна хартия. Но няма място, където клиент може да влезе, да разгледа материали, да се запише на уъркшоп и да поръча печат в едно и също пространство.

Моделът на O'Momento показва, че интеграцията работи. В София вече съществуват примери за подобен подход, макар и в други занаяти. Aroma Coffee, основана от Георги Гагов през 1998 г., съчетава пекарна за кафе, онлайн магазин и образователна дейност. Гагов е сертифициран SCA инструктор с професионални дипломи по печене, сензорни умения и cupping. Кафето е само един занаят. Къде са еквивалентите за печат, хартия и книговезане?

Ефимерният шкаф

В O'Momento има витрина, която наричат „ефимерен шкаф". В нея стоят португалски канцеларски материали, които не се намират другаде.

„Пътувахме нагоре-надолу из страната в търсене на стари магазини или фабрики, които имаха този запас в склад. Бяха много щастливи да ни видят да вземем тези неща, за които смятаха, че вече нямат стойност."

Жоао Коста

България има подобен неизползван ресурс. Стари печатници, закрити книговезни работилници, складове с хартия от друго време. Въпросът е кой ще ги потърси и как ще ги представи на публика, която не знае, че ги иска.

Образованието като продукт

Уъркшопите в O'Momento са едновременно източник на приходи и начин да се изгради общност. Наскоро Баета е водила курс заедно с Педро Салгадо, водещият научен илюстратор в Португалия. Темата: гьотаку, японска техника от XIX век, при която нанасяш мастило върху риба и отпечатваш образа ѝ върху хартия.

„Донесохме тези огромни риби в работилницата и група много смели хора се опитаха да овладеят техниката. Получиха се впечатляващи творби."

Жоао Коста

Това е моделът: не продаваш само продукт, а достъп до знание и процес.

„Най-хубавото нещо на света е когато хората ни питат какъв тип хартия или подвързване да използват за определен проект."

Клаудия Баета, съосновател на O'Momento

Защо физическото остава

Но Баета не говори за носталгия.

„Печатът никога няма да изчезне, защото хората имат тактилна връзка с предметите, които харесват. Печатът е неустоим."

Клаудия Баета

Това е прагматично наблюдение, не сантиментално. Дигиталното направи физическото по-ценно, не по-малко. Когато всичко е достъпно на екран, предметът, който можеш да докоснеш, придобива друга тежест.

Какво би означавало това за София

O'Momento работи, защото съчетава три неща: търговия, производство и образование. Не е само магазин, не е само работилница, не е само училище. Интеграцията създава устойчивост. Клиентът, който идва да купи тетрадка, може да се запише на курс. Участникът в курса може да поръча печат. Печатарят може да продава в магазина.

В София има отделни елементи на този модел. Има занаятчии, които работят изолирано. Има магазини, които продават, без да произвеждат. Има курсове, които се провеждат в наети зали. Липсва пространството, което ги събира.

Въпросът не е дали София трябва да копира Лисабон. Въпросът е какви са условията, които правят подобен хъб възможен. Достъпен наем в централен квартал. Общност от занаятчии, готови да споделят пространство. Публика, която търси нещо повече от готов продукт.

Отговорът вероятно не е един голям хъб, а няколко по-малки. Квартални пространства, където печат, хартия и книговезане съжителстват с кафе, керамика или текстил. Места, където влизаш да купиш нещо и излизаш с история.