Пет кафенета в Гоа и един въпрос за София

Ниво: Ентусиаст

Чикмагалур е регионът, от който nada в Гоа взима всичките си зърна. Основателят Аакарш Чубей работи директно с няколко ферми там и отказва да внася кафе от друга държава. Това е решение, което звучи ограничаващо, докато не разбереш какво стои зад него:

„Индийското кафе преживява своя тих момент. Преминава от обикновен експортен продукт към нещо, за което хората тук са истински любопитни и горди."

Аакарш Чубей, основател на nada

Гоа е най-малкият щат в Индия. Плажове, казина, туристи. Не е мястото, където очакваш да намериш specialty кафе сцена. И все пак през последните три-четири години там се появиха поне пет заведения, които заслужават внимание. Не защото копират модела на Мелбърн или Берлин, а защото изграждат нещо собствено.

Какво означава това за София

Софийската specialty сцена е на подобен етап. Според European Coffee Trip в България има над 76 кафенета и 5 пекарни за кафе, като 67% от тях са концентрирани в столицата. Пазарът расте, но все още е достатъчно малък, за да може да се оформя. Въпросът е същият, който Аакарш задава за Гоа: ще изградим ли собствена идентичност или ще внесем готова?

Примерът от Гоа показва, че отговорът не е в оборудването или в етикета „specialty". Той е в решенията: откъде идва кафето, какво стои до него в менюто, каква история разказва пространството.

Директен произход като позиция

nada има две локации: едната в столицата Панджим, отворена през 2023 г., другата в Анджуна, сред поле с пасящи крави. И двете пекат собствен хляб, правят керамика на място и работят само с кафе от Чикмагалур.

„За нас занаятът надхвърля чашата. Пространството, в което си, чашата, от която пиеш, музиката. Искаме да създадем език, в който кафето, керамиката и дизайнът се срещат по интересен начин."

Аакарш Чубей

Тази философия има паралел в София. Aroma Coffee, водена от Георги Гагов (притежател на SCA Roastery Diploma и председател на Кафе Асоциация България), работи по сходен модел: внимателен подбор на зелени зърна, профили на печене, които третират произхода и занаята като неразделни.

Наскоро пекарната спечели признание от SCA Coffee Design Awards за опаковка на йеменско кафе с оценка 90,25 точки. Подходът е същият: кафето е обект, който заслужава внимание, не просто продукт за консумация.

Кафето като част от по-голяма система

Grind Bar в Анджуна работи от 2021 г. и съчетава кафе бар с listening room за винил. Правят собствено кашу мляко. Предлагат DJ курсове.

Coffee Culture в село Асагао се намира в бутиков хотел The Unseen, описван като първият „coffee-forward hotel" в света. Там можеш да поръчаш кафе омакасе: курирано преживяване с индийско specialty кафе, което баристата избира за теб.

alag. в квартал Сиолим, отворено преди около две години, работи с кафе от Североизточна Индия, от региона на „Седемте сестри". В момента варят зърна от Дима Хасао, Асам. Съоснователят Удипан Сарма, сам от Североизточна Индия, издава и списание, което запознава читателите с културата на региона.

„alag. започна с проста идея: да предложим грижа и топлина чрез гостоприемството си. Името означава 'уникален'. Никога не сме се стремили да бъдем за всички."

Удипан Сарма, съосновател на alag.

Indiroom, отворено през февруари 2026 г. в ресторант Pincode Bungalow, работи с кафе от делхийската пекарна Caarabi Coffee. Храната идва от съседния ресторант. Кафето е част от по-голямо преживяване, не изолиран продукт.

Ранните дни като предимство

„Все още сме в ранните дни, но точно това го прави вълнуващо. Има пространство да оформиш културата, а не просто да се впишеш в една, която вече е зададена."

Аакарш Чубей

Това е и позицията на София. Specialty сцената тук е достатъчно млада, за да може да избира. Въпросът е какво ще изберем: да внесем готов модел или да изградим собствен.

Гоа показва, че вторият път е възможен. Изисква повече време, повече решения, повече отказ от лесното. Но резултатът е кафе култура, която принадлежи на мястото, а не е наета под аренда.