Пет стаи, един ден

Влизаш сутрин и светлината е топла, жълтеникава, почти мека. Връщаш се вечер и същото пространство е потънало в по-дълбоки тонове, сякаш някой е завъртял копче. Това е Six Coffee + Wine в Алмати, Казахстан, и разликата между двете посещения не е случайна. Тя е проектирана.

Кафенето заема 300 квадратни метра в сграда от сталинската епоха в историческия център на града. Завършено през 2025 г., то е дело на местното архитектурно студио NAAW, водено от Елвира Бакубаева, Айсулу Уали, Виктория Акрам, Томирис Рамазанова и Арайлим Мухамеджан. Концепцията е проста като формулировка и сложна като изпълнение: пет свързани зали, всяка от които въплъщава различен момент от деня.

Защо това има значение за София

Алмати и София споделят нещо, което рядко се обсъжда в дизайнерските списания: наследство от съветска и постсъветска архитектура, която чака да бъде преосмислена. И двата града имат сгради, които са преживели смяна на режими и икономически трансформации. Въпросът е какво правим с тях сега.

В София specialty кафе културата вече мисли в тази посока. Blue Bag Specialty Coffee работи със същата философия на съзнателния избор, внасяйки зърна от проверени ферми и третирайки всяка партида като отделно решение. Подходът на NAAW в Алмати отразява по-широка промяна в начина, по който градовете мислят за кафе културата: не като удобство, а като ритуал.

Пет зали, пет момента

Наративът на Six Coffee + Wine се разгръща буквално в пространството. „Кафенето е замислено като пространствен преход, от сутрин към вечер, от кафе към вино", обясняват от NAAW в описанието на проекта. Всяка от петте зали има собствена цветова палитра, осветление и атмосфера.

В сутрешната секция преобладават топли жълти и меки розови тонове. Филцов стенен гоблен от местното дизайнерско студио Dunie допълва усещането за мекота. Навътре в плана цветовете постепенно се задълбочават, а мраморните инкрустации в терацо пода стават по-видими.

Материалите разказват

Стените са облицовани с черупков варовик, съдържащ видими фрагменти от мидени черупки. Този материал не е случаен избор. Той се среща по фасадите на емблематични сгради в Алмати: хотел „Казахстан", Двореца на републиката и баните Арасан. NAAW го пренасят във вътрешността на кафенето, преосмисляйки познатото в съвременна форма.

Витражните елементи препращат към декоративни мотиви от баните Арасан, катедралата „Възнесение" и историческата сграда на модната академия Симбат. Създадени в сътрудничество с художничката Жанел Шахан, витражите имат градиент, който следва прехода от ден към нощ. Скрити детайли в стъклото включват стилизирани миниатюри на самото кафене.

Светлината като инструмент

Докато се придвижваш през залите, светлината се променя не само по интензивност, но и по цвят. Сутрешните секции са залети от топли нюанси, вечерните потъват в по-наситени тонове.

Барът е сърцето на пространството. Плотът е издялан от черупков варовик във вълнообразни форми, а над него виси извита светлинна инсталация от неръждаема стомана. Според ArchDaily това е скулптурен елемент, който закотвя цялата композиция.

Местни ръце, местни истории

Проектът е резултат от сътрудничество с множество местни творци. Фотографии на Баурджан Сабит от Алмати са разположени из цялото пространство. Столовете са от Aq Objects, местен бранд, чиито дизайни черпят от традиционната мебел, използвана в юртите. Скулптурните столове Plopp внасят контрастна форма и производствена техника.

Коридорът към кухнята и тоалетните е изцяло облицован с градиентни панели по пода и стените, разработени съвместно с For Walls, местен бранд, специализиран в архитектурни повърхности. Осветителните тела са от Pholc, Verpan и &Tradition, но голяма част от мебелите са проектирани специално за това пространство.

Какво да запомним

Six Coffee + Wine показва, че дизайнът може да направи нещо повече от това да изглежда добре. Може да структурира времето. Може да създаде разрешение за забавяне. Може да превърне преминаването от кафе към вино в съзнателен ритуал, а не в случайна смяна на напитката.

За София въпросът не е дали имаме сгради, които заслужават преосмисляне. Имаме ги. Въпросът е дали ще намерим начин да ги превърнем в места, които маркират времето, а не просто го запълват.