Шоколадът, който се прави с ръце

Миризмата на печено какао се усеща още от входа. Вътре, в малкото студио в Тагбиларан, десет души стоят около дървена маса, покрита с какаови зърна. Никой не бърза. Ръцете им са изцапани с тъмна паста, а погледите им са вперени в жената, която им показва как да завият традиционна таблея в банановo листо.

Това е Dalareich Chocolate Studio на остров Бохол, Филипините, където от 4 юли 2026 г. работи уъркшопът „Make Your Own Chocolate". Десет участници в първата група. Три часа работа. Един резултат: шоколадови плочки, направени от суровина до готов продукт, с техните собствени ръце.

Защо това има значение за София

Бохол е известен с Шоколадовите хълмове, геоложка формация, която няма нищо общо с какаото. Но местната предприемачка Далайрайх Полот, на 38 години, е решила да добави друга асоциация: остров, където туристите могат да направят собствен шоколад. Моделът е прост: вземаш нещо местно, добавяш образование и ръчен труд, създаваш преживяване, което хората запомнят.

В София крафт сцената расте по същата логика. Flow Cacao, семейна пекарна за какао със седалище в столицата, работи с single-origin зърна от Латинска Америка и предлага церемониално какао, което изисква същото внимание към произхода и ферментацията. La Fève by Pavel Pavlov печели златни медали от Academy of Chocolate. Benjamissimo прави bean-to-bar шоколад със суперхрани. Въпросът вече не е дали в България има крафт шоколад, а дали някой ще направи следващата стъпка: да отвори вратата на работилницата и да покани хората вътре.

Какво се случва в уъркшопа

Програмата на Полот включва три дейности: правене на традиционна таблея (филипинските шоколадови таблетки, обвити в банановo листо), изработка на персонализирани шоколадови плочки с различни вкусове и дизайни, и професионална дегустация.

„Правенето на шоколад е наука. Има процес."

Далайрайх Полот, основател на Dalareich Chocolate House

Какаовите зърна развиват различни вкусови профили в зависимост от това къде са отгледани. Ферментацията, температурата на печене, времето на melanging (смилане и смесване) определят крайния резултат. Участниците научават това не от презентация, а от собствените си ръце, както споделя Полот пред Philippine Daily Inquirer.

„Смесица от забавление, вълнение и случайни парченца знание, които го правят още по-сладко."

Twin Javier, 34-годишна предприемачка

Helen Castaño-Alagadmo, на 49 години, добавя: „Осъзнахме, че правенето на шоколад не е толкова лесно, колкото изглежда."

Историята зад „Шоколадовата принцеса"

Майка ѝ Елса е била улична метачка, баща ѝ Рикардо е карал триколка. Семейният бизнес Dalareich Tableya започва през 1994 г. като допълнителен доход.

През 2017 г. Полот основава Dalareich Chocolate House, първата шоколадова фабрика на остров Бохол. Преди това е учила преработка на шоколад и хранително инженерство в Гентския университет в Белгия със стипендия. Комбинацията от семейно знание, формално образование и местни ресурси е създала устойчив бизнес, който днес доставя шоколад на хотели и супермаркети в цялата страна, както и износ за Япония, Австралия и Сингапур.

„Крафт шоколадовата индустрия във Филипините все още е малка, но правим всичко възможно да популяризираме филипинския крафт шоколад на световния пазар, защото всъщност имаме едни от най-добрите какаови зърна в света."

Далайрайх Полот

Повече от туристическа атракция

Уъркшопът служи на няколко цели едновременно. Популяризира отглеждането на какао на острова. Запазва местното наследство в производството на шоколад. Създава допълнителни възможности за препитание на местните фермери. Фабриката осигурява работа на домакини и работещи студенти.

„Мисля, че е добре да можем да предложим на туристите не само Шоколадовите хълмове, но и преживяването да направят собствен шоколад на острова на Шоколадовите хълмове."

Далайрайх Полот

Моделът не е панацея. Уъркшопите са един приходен поток сред много други. Но те правят нещо, което продажбата на готов продукт не може: показват на хората защо крафт шоколадът струва повече от масовия. Когато си изцапал ръцете с какаова паста и си прекарал три часа в превръщането на зърна в плочка, разбираш цената на занаята.

В София вече има производители, които могат да направят същото. Въпросът е кой ще отвори вратата първи.